Стареенето на населенията и миграциите са неотменими и необратими в 21-ви век. Според официалните публикации на ООН населението в света застарява. Само за десет години - от 2000 г. до 2010 г. броят на хората в световен мащаб над 60-годишна възраст се е увеличил със 100 милиона. Застаряването засяга всички части на света, но най-застарели са развитите държави. Степента на застаряване е без паралел в човешката история в световен мащаб. Обезпокояваща е и една нова тенденция: паралелно с бързо растящия брой на възрастните намалява броят на децата под 15 години, както и броят на хората в трудоспособна възраст (15-59 години). В световен мащаб броят на хората над 60 години се очаква да надхвърли броя на децата през 2045 година. В развитите части на света това се е случило още през 1998 година. Главната причина за тези процеси е спадът в раждаемостта, което се е превърнало в универсален проблем. Налага се мнението, че раждаемостта едва ли някога ще се върне на високите си нива от миналото. В този смисъл промените в демографската структура на света са квалифицирани като необратими. Застаряването е процес с дълбоки последици. То засяга всички аспекти на икономическия и социалния живот. Степента на застаряване е различна за различните региони и държави. Европа е сред най-застарелите части на света, а Южна Европа има значително по-застаряло население в сравнение със средната възраст за Източна Европа. В развитите държави всеки пети е на повече от 60 години, а до 2050 година това ще важи за всеки трети. Нараства и броят на хората на над 80-годишна възраст. В момента броят им расте с по 4% на година, като тенденцията е към покачване. Между развиващите се и развитите държави все още има големи разлики, но според оценки на експерти, до средата на 21 век развиващият се свят ще бъде също толкова застарял, колкото са развитите страни в момента. Настоящата трета фаза на демографски преход се характеризира със стареене на населенията, изразяващо се в постоянно намаляване на дела на младите поколения и нарастване на дела на възрастните. Подобна структура на населенията поражда големите миграционни потоци, загуба на население от едни страни в полза на други чрез миграциите, забавяне на интеграционните процеси, забавяне на темповете на икономическото развитие и икономическия растеж. Подобна структура на населенията оказва силен натиск върху публичните финанси, върху профила и функционирането на пазара на труда, пенсионната и здравната системи, системата на образованието, системата за социални грижи и подпомагане, върху социалните отношения. Начинът на живот на хората се променя драматично. Променят се правилата на социалното общуване. За да не бъдат генерирани разрушителни социални напрежения, е наложителна бърза промяна във всички секторни политики, в работата на официалните институции, в регулациите, във функционирането на социалните фондове.